Дунав — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,
прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —
величествен е твоят вид!
Ала защо ли си тъй развилнений
между брежищата други път засмени,
но днес по изглед жаловит?
Защо ти са водите тъй пенливи
защо са тъй размътени, дъжливи
и гневно плискат твоят бряг?
Защо изскачаш ти извън леглото?
Защо си мръщиш жалостно челото?
Защо си мрачен, Дунав драг?
Ах, ти през девет ми гори високи
течеш; през девет ми поля широки
далеч от чуждите страни —
оттам, где из цветущите брежища
сестра ти Райна с шум се още вижда
де влече кървави вълни…
Дали не си чул нейното риданье?
Дали не си видял със трепетанье
води й багрени със кръв?
И бягаш, Дунаве, през три столици
със ужас в тия мирните граници
уплашений…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.