То — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Посветено на народните учители
Вървя по дълъг и трънлив път през една пуста пустиня. Небото е мрачно, и слънцето сърдито се крие зад тъмните облаци. Наоколо се не вижда нищо. Аз вървя.
Вървя и чувам след себе си някакви тайнствени стъпки, които ме дебнат. Страх свива сърцето ми.
Забързвам.
Тайнствени стъпки забързват след мене.
Аз хуквам да бягам с всичка сила.
Те с всичка сила хукват след мене.
Обръщам се и гледам…
То!
Постановлението против мен. Грозно, лъжливо, с къси крака, дебело туловище, уста като на ламя, разтворена и готова да ме глътне. Очите му светят глупаво и грозно, а на челото му личат подписите на училищните настоятели и на кмета.
Замижавам и си казвам: бягай да бягаме!
— Черпѝ, или…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.