Бащата на доброволците — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Песен гърми из улица:
млада чета в бой замина.
Клета майка в къщи пищи —
тя изпрати трите сина.
Не искаха да останат
от юнаците назади:
двамата й „простй“ казаха,
третият се не обади.
Муси се бащата мрачно:
— Мълчи, жено, недей вряка,
какво правиш? Големй се,
ний родихме три юнака.
Нека вървят! — Ех напусто,
сърце майчино не зима
от утеха, мъдра дума —
тя се тръшка и поима.
Разтъжи се мъжко сърце,
рипва той на друм ги спира:
— Бре, халосници, постойте,
майка ви без вас умира.
Връщайте се! — Смутиха се
три юнака — трима сина:
мила им е стара майка —
по им мило за дружина.
— Ех ти, татко, кажи майци
да не плаче, да не чака:
юнаците не се връщат —
ний сме вече под байрака.
Час минува и повече
как на друма се препират:
бре…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.