На чай — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Гости сме. В салона пищен
светло, топло и уютно;
пръхтят гласове сърдечни,
смях избухва поминутно.
Тежки плюшени завеси
тежко падат пред прозори;
вън на улицата пуста
нощта с вятъра се бори.
Стар часовник от стената
чука тихо, добродушно
и хвръкналите минути
брои бавно, равнодушно…
И хазяйката любезна
носи чай и кани мило —
нейний вид говори много,
че сърце й е любило.
Бял венец от бели косми
като венец от кокиче,
поглед умен, благ и нежен,
лице младо — на момиче…
Дъщеря й отдалеко
шеги сладки ми подмета,
аз престорено я слушам
и си мисля за Анета.
Де ли тя сега говори
и с кого ли се препира?…
Нейното сърце горещо
дали моето разбира?…
И кому ли сега праща
сини погледи пролетни?…
Ревност шавна ми в душата
и в мечтите…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.