Зададе се облак темен — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря срашна?
Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!
Кажи, дядо, защо плачеш
над тези дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?
Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.
Друг път — помниш? — лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.
Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш — защо, дядо?
Байрак ли се не развява,
или нямаш сърце младо?
„Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи…
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче
стар войвода след туй рало!
Там…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.