Априлски амуростишия — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
На Веселина
1. В калната улица черни тъми
стелят в безредие тежки коси.
Облак безкраен безмълвно виси,
дъжд непрестанен ръми ли, ръми,
но във душата ми бледа луна
стели усмивки и меки лъчи,
но във душата ми греят очи,
сини очи на любима жена.
2. Добър вечер, малка Лина,
посрещни ме и прости,
дето в полунощ позвъних
пак на вашите врати.
Виждам, късно е, обаче
извини ме, извини:
дните зарад мен са нощи,
а пък нощите са дни.
Миналото забрави го!
Чуй ти днешния ми зов:
днес пламтящ в жестока треска,
търся твоята любов.
Дай ми устните си сочни,
дай ми сочната си гръд.
Нека сетните банкноти
от любов да се стопят.
3. „… И я тогда
поцеловался стариками,
женщинами, ребятами и
молодой девушкой!…“
Госпожице, със бронзовите къдри
и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.