Да славим пролетта — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Да славим пролетта! Въстана Слънцето могъщо
в царствен небосвод…
Да славим него — вечно също
в гордия си ход
и с дръзкия си вид. Земята се пробуди…
Милион стрели на пламналия взор
замрежиха кристалния простор,
докоснаха Земята. И Земята се пробуди.
Ето озова се тя
в премяна брачна — дева под цветя,
готова за прегръдки луди.
И настъпи Пролетта… Да славим Любовта!
И да осмеем злобата — оназ,
която никога не дреме:
злобата на вечнопобеждаваното Време,
против зноя мраз!
Защото Слънцето я найде хладна, под саван
— възлюбената своя —
черна я видя, видя я да възправя дрипав стан,
позна я на магиите в безброя…
И настъпи час на страстен пир —
за посмеяние над млъкналата злоба:
ето наи-подир
часът на кипналата мощ и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.