Грабвам лирата и свиря — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
I
Отдавна пръст не турям аз
на мойта лира занемяла,
не ми се слуша нейний глас
и песен мен се е отщяла.
Сърце ми веке не пленят
веселия и песни шумни,
не ми вълнуват мен духът
мечти високи и безумни.
Мъртвей!… Но изведнъж светлик
небесен, таен го допира
и пълен от възторг велик,
аз грабвам лирата и свира.
II
Но скоро гасне лирин звън
под моята ръка студена
и във предишний сън
душа ми пада вцепенена.
Тогава младите ми дни
кат светли призраци ме срящат
и в мой усърнал дух они
най-скъпи радости пораждат.
Аз вида все: де бях роден,
де аз любих, за де без спира
мечтая аз и упоен
аз грабвам лирата и свира.
III
И после пак замлъквам аз,
захвърлям лирата небрежно,
душата ми обхваща мраз
при равнодушието днешно.
Но случва се, та…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.