Приказка — Христо Смирненски
Теми: суспільство
Початок
Работата върви отлично.
Застане Трайко сред мегдана, постави на малкия си пръст златния магически пръстен и каже:
— Цепеницо, разиграй се!
И в миг суровата дъбова цепеница заскача, заблъска, вдигне облак прах и се развърти по гърбовете. Де кого стигне, само Трайко стои спокойно, суче мустак и се усмихва:
— Ех, ти, синко, изпотрепа хората. Че има греховни народни изедници — има. Ама и ти си не по-малко грешен.
Трайко спусна черни вежди, намръщи се, па отсече:
— Мълчи си ти, татко. Де е цепеницата, там е и правдата.
— И братята ти разправяха така, но им дойде дохак. Василий още по бабаитин бе, но ето го сега в Швабско.
Махне ръка Трайко, усмихне се небрежно:
— Барем двайсет години ще имам тая цепеница…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.