Вълк и козел — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Зима страшна,
сняг дебел —
всеки се на топло
сврел.
Вълчо гладен
и сърдит
скита, вие
страховит.
Среща Зайо
дългоух,
гладен и
с отпаднал дух.
— Де отиваш,
Зайо мил,
май че си се
простудил?
— Топъл търся
аз шубрак,
да се крия,
Вълчо драг.
— Ела в моята
хралупа,
инак сняг
ще те затрупа.
Тръгна Зайо поласкан
от любезния
Вълчан.
Близо гледат
там се лута
някаква опашка
жълта.
Зайо трепна
и се слиса…
— О, не бой се,
туй е Лиса!
Вълчо рече,
не дорече
и насреща
се изпречи.
И към гиздава
Лисана
той обърна се
с покана:
— Лисо може,
да настинеш,
страх ме е
да не загинеш!
Ела в моята
хралупа,
инак сняг
ще те затрупа!
Тръгна Лиса
поласкана
от любезната
покана.
Тръгнаха полека
трима —
дружба стара,
неделима.
Добри, мили
и сърдечни —
както в приказките
вечни.
Но там в…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.