Да беше поне с лозунг! — Христо Смирненски
Теми: суспільство
Початок
Тъкмо пред Градската градина на път за „Цар Освободител“ вървят двама солидни господа. Електриките още не са запалени, а вечерта е облачна и в полумрака не се виждат добре лицата. Но силуетите на две солидни коремчета гарантират, че това са народни хора, т.е. народняци.
— Мм! Да беше поне с лозунг!
— Падение! Падение! Уж те винаги гласуваха с лозунг и сега да беше, може би щяхме да изкараме болшинство!
— Не са хора тия комунисти бе, джанъм! Аз много пъти съм ти казвал: кога е да се върши нещо умно, нещо народополезно — те току измислили някакъв лозунг: „Да живее балканската федерация! Долу войната!“. А сега правят се, че не могат да съчинят един лозунг.
Господата се изгубват с пъшкане и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.