Домашна китка — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
I. Тих ветрец вее, грей луната…
Тих ветрец вее, грей луната,
полята — дремнали — мълчат;
пръхтят конете и колата
влекат напред по прашний път.
Пред мене скоро в полумрака
изпъкна ще заспалий град,
де майка бди сега и чака
сина си мил — скиталец млад…
И — знам — сърцето й с тревога
изпълнят майчини мечти
и — знам — за мене тя към бога
молитва тихичко шепти.
През сълзи радостни да зърне
син весел, бодър и щастлив
очаква тя… но ще прегърне
мен, божичко, — едвамка жив…
II. Това са те! — разстлани в ширината…
Това са те! — разстлани в ширината,
равни — родните поля;
познах ги аз — сребрени от луната,
спят под нощната мъгла.
И дървеса, край пътя наредени,
мълком киват ми поред,
листцата им, едвамка разлюлени,
своя шепнат…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.