Гарвани — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Единият бил гарван с перушина,
а другият — с бомбе и очила.
Те срещнали се в Градската градина
и най-сърдечна срещата била.
И първо истинският гарван,
начесто от студа насам докарван,
познал колегата си драг и почнал с грак:
— Га, га,
къде и как си ти сега?…
А гарванът с човешки вид
погледнал най-напред сърдит
и поотминал го небрежно,
но нещо спомнил си и почнал нежно:
— Прости,
но, друже, как си ти?
Изглеждаш ми добре познат —
наверно, в столичния град
познанство свързали сме двама —
отдавна, ако се не мамя.
— Ах, да,
ала не беше тук в града,
на фронта — там далеч, на юг
живеехме един край друг.
Ти беше интендант тогаз,
пак черен гарван бях си аз,
прелитах често с моите братя.
И бях доволен от войната,
живеех си с…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.