Епилог. Общество и певец — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
(из „Бури и мелодии“)
Общество
Ти казваш, не те разумяват;
но как ще бъдеш разумян?
Виж, твойте песни странни стават
и твоят път е зле избран.
Ти хвъркаш много нависоко,
живейш и дишаш в други свят;
туй, що вълнува нас дълбоко
не буди в теб ни смях, ни яд.
Ти всичко гледаш безучастно,
ти ек не си, нито си зов,
вражди навред кипят ужасно —
един ти пееш за любов!
Какво ни трябва да знайм ние
що мислиш, или страдаш ти?
У нас сърцето инак бие,
нам чужди твойте са мечти
и чужда нам е твойта песен.
Ний в разни сфери се въртим:
ти много горе си отнесен,
ний на земята пък стоим.
Ти друг път пейше другояче:
ний помним твоя звучен глас,
сърце ти знаеше да плаче
и да се радва ведно с нас.
Певец
Тогаз бе друго — чудно време.
Тогав…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.