Notata — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
I
— Схвани духа на времената
и разбери живота нов;
Ще бъдеш близък на сърцата,
но пей ни песни за любов. —
Бъди свидетелка, о мила,
царице в моите гърди —
ти, чийто поглед — дивна сила,
над всяка моя мисъл бди…
И песните, що смисъл нямат —
свидетелствувай пред света, —
не са ли химни, пети в храмът,
в свещений храм на любовта?
II
Защо след толкова възторзи
по хубавия идеал,
защо са тия детски сълзи
на малодушната печал?
Изпаднал си на зло в ръката…
Отвсъде гонен и презрян…
Що искаш? — Лъч на светлината
да е от бухали търпян?
Отбягвали те вси — тревожни…
И — никой да те утеши…
Какво! В пигмеи ли нищожни —
за грях! — съчувствие — души?
Да служим честно на доброто,
ти знаеш — чакат ни беди;
тогава — забрави теглото
и мъж…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.