Кумови гости — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Къс пролетен ден свърши се,
като всички божи дни,
нищо ново не случи се —
се беди, тегла едни.
Слънцето полек заседна
зад далечни планини,
мрак над село тихо легна
мир полята осени.
И клепалото черковно
кротко с трепкав ек свети,
над селото ни греховно
утре празник възвести.
Занемяха из полето
песни, шум и суети
и спокойно от небето
тиха вечер се спусти.
Грижи, шум, неволя, мъки
денят с него си отнесе
и селото за почивка
в сън спокоен се унесе.
Само моите съседи
всички още са на крак,
сам колата в двора реди
весел свекърът дъртак.
Шета старата свекърва
и разправя нещо с’смях,
млада им снаха Яна
стои почетно до тях
с венец, китен от лалета,
с бяла кърпа до петите,
сукман, ръбен с тютюрмета,
с нетърпение в очите.
Стойчо —…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.