Горан — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Огънят тлееше лениво
и в гъстий полунощен мрак
блещеше бледно, мърчаливо;
наокол тъмният букак
шептеше с вятъра сънливо.
Иван свърши разказа свой
с пожар запален във очите.
Радой, Радой! — викнаха всите, —
сега да чуйм що знай Радой! —
И будната, безгрижна чета,
от трепкавия плам огрета,
Радоя тясно окръжи
и напна слух да чуй готова
история проклета, нова…
Радой главнята разтроши,
бликнаха искри извисоко
и сред мълчаньето дълбоко
подзе: „Какво да кажа вам?
Аз малко видях, малко знам,
дълбоки рани на сърцето
кат другите не крия аз,
с разказ горчив, с мъченье вето
не мога развълнува вас.
Но се едно: против тирана
омраза страшна и аз храна
и кръв да лея съм готов…
Ща ви разказвам за любов.“
„Любов! Любов! — това добро е,
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.