Царят на боровите гори — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Разтревожиха се планинските мъгли. Слънцето ги пъди от върховете и те не знаят къде да бягат и ту се спущат из дълбоките ущелия, ту се вплитат по върховете на мълчаливите борови гори и бавно пълзят нагоре-надоле. Най-после те се дигат на бели малки облаци, реят се без цел в синевината на небето, докато слънцето ги стопи.
В планината се събужда живот. Освободените от ледени окови потоци пеят тържествени химни и гората тръпне пред нови надежди. Сутрин, щом грейне слънце, по кръстните върхове на високите борове кацат малки птички и пеят любовни песенки.
Дивият петел, който усамотен и невесел се крие под малките снежни пещери из гъстаците, една сутрин видя едно слънчево петно да блещи като голямо…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.