Раздяла — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Цветана — девойка.
Богдан — юноша, въстаник.
Стая.
Цветана (стои при прозореца и се вслушва навън. Далечно пушкане.)
Богдан (облечен въстанишки и въоръжен, явява се на вратата).
Цветана!
Цветана (дръпва се, вижда Богдана и застава смаяно посред стаята).
Богдане! Нима…?
Богдан (приближава развълнуван).
Прощавай!
Цветана.
Боже, сън не е ли?
А днес ли…
Богдан.
Чуеш и сама.
(Далечни викове: „Да живее България!“ Пушкания и камбанен звън.)
Предател за другар сме взели…
И може би едничек ден,
едничек час — и щеше вече
да бъде късно; известен
войводата, че недалече
врагът е примка зарад нас
поставил, каза — и реши се…
Сега — зове ме божи глас, —
народният… А ти —
(Слага десница върху рамото й.)
моли се
и нека господ защити
Бъл…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.