Гелевата мука и неволя — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Я че кажем, що че кажем, ама сакам тук да си остане!
Да не ойде некой я при свато Джуро, я при чичо Тане
да им каже — зерем после от смех си умирам!…
Че му сръбне свато: — Род не род, че каже — не разбирам,
Да си си мълчал, човече!… — Па че дигне гюрултия,
та не че се свъртим ни у село, нито у София.
Един ми е, брате, ясен месец на небото —
една бе ми свато-Джуровата черка у селото,
една бе ми у целио округ — у свето една бе,
над хубостта хубост, ако има — то она бе!…
Стройна, танка — танина у кръсто, като даскалица.
Па се вие, ете, па се сова, като дяволица.
Над чело й черна коса, като облак темен
(море, да не бе ми сваха, я чех да я земем)!
Лице — пресно сирене, ти кажем. — Бре не думай!
Току свали…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.