Гелевата мука и неволя — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Я че кажем, що че кажем, ама сакам тук да си остане!
Да не ойде некой я при свато Джуро, я при чичо Тане
да им каже — зерем после си от смех умирам!
Че му сръбне свато: — Род не род — че каже, — не разбирам,
Да си си мълчал, човече! — Па че дигне гюрултия!
Та не че се свъртим ни у село, нито у София.
Един ми е, брате, ясен месец на небото —
една бе ми свато-Джуровата черка у селото,
една бе ми у целио округ — у свето една бе.
Над убостта убост — ако има — она бе!
Стройна, тънка-тънина у кръсто, като даскалица.
Па се вие, ете, па се сова, като гяволица.
Над чело и черна коса, като облак темен,
море да не ми бе сваха, я чех да я земем!
Лице — пресно сирене, ти кажем. Бре не думай!
Току свали капа, па се…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.