Цар Шишко — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Едно време дядо Господ Свети
слязъл бе земята да посети,
широм, дължом той да я обиде,
как живеят хората да види,
дали още така го почитат
и закона дали му зачитат.
Той стори се на просяк опърпан,
с бяла брада и кожух закърпен,
в една ръка със икона нова,
в друга ръка с тояга дренова.
Така Господ Свети, справедливи
на почивка спря до едни ниви.
Там наблизо момченце игриво
пасеше си свойто стадо сиво.
Старецът го повика и рече:
— Починах си, дете мое, вече,
помогни ми, синко, да се вдигна,
в град далечен трябва да пристигна.
Момченцето стареца подкрепи,
докато се на нозе закрепи,
па си бръкна в скъсана торбица,
та извади хлебец и солчица:
— Вземи, дядо — срамежливо рече,
ти си пътник, идеш отдалече,
похапни си —…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.