Монологът на едно софийско хамсунче — Христо Смирненски
Теми: суспільство
Початок
Дяволите да вземат тази хазайка! Изпъди ме. Впрочем, простотия, господа! Да! И тъй, изпъдиха ме! Но, моля ви се, не съжалявайте! Аз не искам да ме съжаляват. Не! Аз съм горд! Дръжте си съжаленията! Вий може би ще помислите, че са ме пуснали от прозореца… или набъхтали пак. Не е вярно! Веднъж е Великден… Впрочем тогава аз не се ударих. То беше миналия месец. Сега хазаинът твърде вежливо ми каза да благоволя да напусна неговия дом. Истина, той ме хвана за яката, но от обич, от страх да не се плъзна по леда… Следователно, аз напуснах квартирата си… Но да не мислите, че аз съм направил някое непростимо дело, напр. (както лани) да набия някого или да счупя нещо. Не. Аз съм невинен. Крив е…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.