По пътя — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Петък срещу събота. Мрачен есенен ден. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари и печални върби с голи клони. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Нейде остро скърцат кола. Далече се чува задавено рев на автомобил.
Пендо
Маке, маке Пижо, глей че одоцнахме!
Пижо
Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме!
Пендо
Бе оно така е, ама мойта Пена
па че ми завира в очите вретена.
Пижо
Мене обичайо знае мойта Злата,
земе ли да дудне, че спи при свинята.
Пендо
Мани, мани, Пижо, зла е мойта Пена,
ама я каков съм! — Бре да е родена
светица у църква, па не че да трае —
мъж ли съм, каков съм, не сака да…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.