Самодива — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Намерих я в дълбоките горски усои. Тя седеше тъжна и разплакана край зелений бряг на един бистър поток. Прозрачен и рохав като речна сутринна мъгла воал покриваше очарователното й тяло. Буйни, златоруси коси се разстилаха по снежнобелите й плещи, както млад овчар разстила вакло стадо от падина на падина. Мъничките й мраморни крачка се миеха от струите на бистрия поток. До нея лежеха захвърлени повехнали горски цветя и венец от жълта иглика.
Като ме видя, тя трепна и срамежливо прибра краищата на чудния си воал, готова да избяга.
— Постой, очарователно момиче — извиках аз, пленен и влюбен.
Тя ме погледна страхливо със сините си като синчец очи и мигом ги скри под черни гъсти ресници. Па наведе…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.