В съдилището — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Пред съдията се изправи нисичък, съвършено мършав селенин, облечен в сплескана и покъсана риза и в кирливи панталони от дебело сукно. Неговите рошави коси, нашареното от сипаница лице и очите му, които едвам се забелязваха от гъстите му и увиснали вежди, го правеха начумерен и сурованин. Той беше бос.
— Ела по-близо, Донко — почна съдията, — ела по-близо и отговаряй на въпросите ми. На 4-ий юлий акцизният стражар Иван Акиноров, като минувал сутринта край твоята градина, забележил една леха, посеяна с тютюн, заради което той ти състави акт… Как станало това?
— Кое?
— Как се е случило това, тъй ли, както го обяснява Акиноров?
— Да, така е…
— Добре, но ти защо си посеял тютюн?
— Кое?
— Ти твоето…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.