Флорентийска вечер — Елин Пелин
Теми: суспільство
Початок
По една крива уличка между сиви маслинени градини, обградени с високи зидове, ний качваме на терасата, дето е паметникът Микеланджело. Горещият августовски вече в агония и флорентинците оживено пълнят улиците и бързат да видят как прохладното дихание в нощта ще го угаси. Из градините парковете лъха упоително пролетна преснота и свежест. Това е вечний лъх на зелена Италия, от който, упоен, великий дух на тая земя излял от мед, изковал от камък могъществото на човешкото стремление.
Ето ни на широката тераса. Под нея Флоренция с черквите си, с паметниците с дворците си, с монументите си — цялата като един грамаден и неизгладим скрижал, върху който съдбата на човечеството е написала своята…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.