Нашият обществен живот — Любен Каравелов
Теми: суспільство
Початок
В 1867 аз имах щастие да се опозная с негово мудрословие (тая дума вземам из „Македония“) отца Балабанова, когото преди малко време разстриже българският народ. Нашето познанство стана така. Една заран дойде при мене един из бялградските сватове, който имаше обичай да знае и кой е дошъл, и кой отишъл, и кой е родил, и кой се е родил, и рече ми твърде многозначително:
— Дошъл е из Френско един наш българин, който знае много науки… Аз озарана ходих при него…Добър човек, учен човек…Като проговори дума, то мед му закапе из устата… А държи се достойнствено — като княз…
Тия хвалби ме накараха да ида и аз и да видя тоя учен човек, ако и да не обичам медът. Отидох в гостилницата, в която беше кацнал…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.