Писмо VII — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
После моето обрезание, после моето провъзглашение за „цар и самодержец всех болгаром и греком“ и после химните на болградските конокрадци (гл. в. „Независимост“, бр. 19), с които калоферските калугерки (кака Дайсия и леля Тиудушия) возпяха моето самопожертвувание за щастието на Османската империя, аз се обърнах към своят кръстник и захванах с него следующият историко-дипломатически разговор.
— Да ти изсъхнат ръчиците, байо Наполеоне, и да ти се не види царството, което ще аз да управлявам без най-нужният орган на калугерското мишление. Я кажи ми ти, има ли в историята на умственото развитие у скопците такава аритметическа задача, която да гарантира, че возточните народи, т.е. Мемиш паша,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.