Политическа зима — Христо Ботев
Теми: суспільство
Початок
„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук — суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия[1] — тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, — пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.