Орисия — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Ех, тая пуста черга! С каква радост, с какъв мерак бе я ткала буля Калистратица! През много дълги зимни нощи тя си не почина, тежък сън я не обори. Вечер, щом слънце зайде, жаловното зимно слънце, и черна, студена нощ удавеше селото, буля Калистратица ще влезе в разбоя и в ръцете й ще запее сръчно гладката липова совалка, ще заскърцат тихо нищелки и набърделки.
Туп-туп… туп-туп! Чак до зори.
Тъче неуморно тя, а в очите й свети младост и сила. Буйни гърди се повдигат от накипели мечти и желания за честит и дружен живот с Калистрат. Млада кръв запали необуздани мисли и те заредят пред очите й мили сънища: всред кичеста градина, между цъфнали овошки се губи, като гнездо, свито в шубрачка, малка…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.