Огледах се и видях, че бях станал кадия — Христо Ботев
Теми: суспільство
Початок
…Огледах се и видях, че главата ми е украсена с зелена чалма, с червен фес и с подрязана брада; а тялото ми е накитено в зелени шалвари, с жълт пояс, с червени емении[1], с голи баджаци, със зелено контохче и с шам аладжена[2] антерия; с една дума, аз бях станал кадия. Пред мене стояха всякакви физиономии, всякакви душици и разнообразни сърца. „Нека дойде №1“ — извиках аз. Пред мене излезе една от ония угоени личности, които са готови да заколят и майка си, ако само тя им препятствува да отгоят „чувствата“ си. Очите на моят шкембеджия бяха червени, ръцете му бяха кървави, а лицето му беше подпухнало от пиянство.
— Кой си ти? — попитах аз шкембеджията.
— Аз съм един от ония патриоти, които…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.