Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Не знам дали защо бе на царски друми, или защо бе много на открито сред полето, но нито една беля не замина през селото Голяма Неволя, без да се не поспре за малко в него. А пък белите и проклетиите, що обикалят из нашите села, нямат брой и край. Най-напред дойде, да речем, инфлуенцията, или „нона“, както я наричат тъдява — нищо и никаква болестчица, която нито много мъчи, нито много бави, а тръшка бързо, сигурно и — най-главното — неусетно. Още се не пръснала из село новината, че Иван, Стоян или Драган, тамо-нему, се разболял, а той ето го че умрял. Новините просто се надпреварват и човек не знае коя най-напред да повярва. Ала навика е научил селяните и щом някой от тях чуе, че еди-кой си…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.