Писмо II — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
Когато захвана да притемнява — и на небето бива ден и нощ — то ме окружиха няколко шестокрили ангели и занесоха ме в една широка и темна стая, която имаше голямо сходство със стаите на румънска полиция. „Ти трябва да поседиш до утре под затвор“ — казаха ангелите и туриха два кофара на железните врата. „Ето ти и рай!“ — извиках аз и постарах се да изпсувам сичките канцеларии, сичките правителства и сичките полиции. — Истина казват българите, че на тоя свят съществува и „магарешки рай“. Трябваше да се търпи… Но в главата ми се въртяха различни размишления… „Боже мой, си мислех аз, защо не си дал на сичките свои създания еднакъв живот, еднаква смърт и еднакви блаженства? Види се, че и у тебе,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.