Изкушение — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
— Опита ли го, Тодоре?
— Опитах го, опитах го, отче!
— Е?
— Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като коте на припек. И баба попадия така казва…
— Хм… зер и тя го опита, Тодоре?
— Не отрече, като я поканих, но вкуси съвсем малко, така е, с върха на езика.
— Е, де!
— Няма що да се лъжем!
— Знам, знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува… Та ти го намираш за добро, а?
— И добро си е, отче.
Дядо поп преглътна.
Тоя разговор ставаше в черквата пред взора на две-три набожни бабички и при самия клир, дето от десет години насам се подвизаваше бае Тодор Клисаря с надежда да замени някога добрия, но…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.