Летен дъжд — Йордан Йовков
Теми: класика
Початок
Изля зе дъжд като из ведро. И като всеки летен дъжд, премина скоро. Проясни се, полето светна на слънце, облаците, по-тъмни и по-черни, потъваха на изток. Нататък гърмеше. Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои, а в селския дол, където по-рано се точеше тънка като конец вадичка, сега бучеше цяла река — мътна, широка, страшна. Селяни, наметнати с ямурлуци или закачулени с някой чувал, боси, тичаха да прибират добитъка, отприщваха насъбраната вода, трупаха се край дола да гледат водата. Под дърветата земята беше покрита с опадал цвят, с листа и клонки, съборени от бурята.
Филип стоеше на вратата на кръчмата и гледаше навън. Отдолу се зададе каруца, натоварена с една…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.