Врабчетата на стрина Дойна — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Не отрая сърцето на стрина Дойна. Току-що прибраха житото от вършачката, тя седна да си очисти пантофите от осила и рече на мъжа си:
— Иване, не мога повече! Ще вървя да си видя врабчетата.
— Сега вече няма да те спирам — отговори той. — Хайде иди, поразходи се. Виждам, че много ти се стяга душата.
— Ами ти?
— Ние с Койка ще гледаме къщата. Работата понамаля и кое-как ще се върши.
Светнаха й очите на стрина Дойна, запали се като мотор и скокна. И макар че бе тлъстичка и тежка наглед, тя изхвръкна от къщи и излезе нанякъде.
— Дойне, къде така си затичала? — вина й един съсед от чешмата насреща.
— Утре отивам… отивам да си видя врабчетата, та рекох да се обадя тук-там.
Съседът се изсмя с глас. Тя го…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.