В душата ми градина — Мара Белчева
Теми: класика
Початок
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.