Чада божии — Мара Белчева
Теми: класика
Початок
Те влизат и излизат – рой се нижат –
и любят се, кълнат и ненавиждат.
И в плач и смях, зовят се чужд и свой.
Тоз бърза, дърпа другите в застой,
заспали още в своите пашкули –
зад маска всеки образът си тули.
Вървят те в пътя като ден и нощ: –
съзвездия около слънце – вожд.
И приближават се, и отчуждават, –
и всеки в себе си се продължава.
И няма по-нисък и по-висок
и всеки чадо е на същий Бог...
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.