Графу К. — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
На един доктор
За един чорбаджия, когато умре
За поета Ф.
За Богорова
За драматиста Вл-на
На един атеист
На един приятел
Графу К.
По простонародните песни
Зъл си, графе! Зъл си много!
Упорит си, въртоглав;
но ако разсъдим строго,
имаш право: ти си граф.
Твоят род ти право дава
лишен да си на светът,
титула в теб заменява
и сърцето, и умът.
В висши кръгове живе ти
и без да ти кажем: сляз! —
ти нас, мравките, почете
и слезна при нас.
Но, о граф, след чест такава
много стана груб и див;
човещинта повелява
и на графа да й учтив.
Наш язик слухът ти вреди,
нашто име те гневи;
ти ни казваш: самоеди!
Плюйш въз нашите глави!
С нас живейш, но с нас не си ти.
Чужда ти е таз земя,
що те с хлябът си насити,
що радушно те прия,
кога ти…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.