Пушкин (Никола Вапцаров) — Никола Вапцаров
Теми: класика
Початок
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Пушкин (Никола Вапцаров).
Русия — мрак.
Русия — гнет.
Неразорана целина.
Вертеп. —
свирепа тишина.
На север — тундри, ветрове,
на юг — безкрайни диви степи.
А времето не бърза, крета
като бездомно
старо
псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.
Но ето днес —
трудът задружен,
задружният човешки ход
и тази обща светлина
роди един щастлив живот.
Сега е друго. Ето на:
един работник,
млад стругар,
през обедната си почивка
чете във книгата усмихнат
и чувства те като другар.
Разбира те, защото може
да гледа чудните звезди
как гаснат във небето ясно,
как сутрин слънцето блести
над оросената с искри
просторна степ.
Той има хлеб,
и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.