Волентиринът — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Чедото си, клета, жено,
не кълни го веч,
че то младо и зелено
бега надалеч,
надалеч в Херцеговина
слава да сдобий
и в бунтовната дружина
с турци да се бий.
Ти наричаш пребледняла,
пълна с тегота:
— Ох, затуй ли съм раждала
чедо на света?
Зарад туй ли съм кърмила
моето дете
и любила, и пазила
то да порасте,
та когато да ми вдъхне
радост на сърце,
та кат пиле да изфръкне
из мойте ръце:
да го мисля и да плача
и срам да бера,
тежки ядове да влача,
от жал да умра!
Майко, знам, че те прободе
много остър клин.
Кой знае жив дали ще доде
милия ти син!
Не съди го, майко горка,
нито го кълни,
че оставя без подпорка
твойте старини.
Че сърцето му от жалост
веке не търпя,
че кръвта му млада с ярост
за бой закипя;
че не щя веч като нази
в…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.