Свобода и хляб — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Раснах като птичка божия — волен, безгрижен, радостен. Не се питах отгде иде хлябът в къщи, отгде извира нашата бедна гозбица. Баща ми се тъй губеше — от ранна сутрин до късна вечер по работа, че аз едва ли не му бях забравил лицето. За мене никой не мислеше.
Грижите на моите родители бяха тъй големи, че не им оставаше време да помислят за мене.
Така аз отрано изучих улиците на нашия град и отрано измерих ширината на полетата и пасбищата. Хубаво се живееше така — легнал по гръб на поляната, с очи, обърнати към гордите бели облаци, които като бързи кервани пътуваха по лазура към далечните морета. Лежах, гледах и си пеех песнички, които бяха меки като облаците, цветисти като поляните и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.