Песничката — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Не е мъчно да се съчини една песничка, стига само да се яви невидимата ръка, да пусне семенцето в душата и от това семенце да изникне тя. Когато съчиних своята песничка и си я изпях цялата, виждаше ми се толкова позната, като че съм я знаял много, много отдавна, а то… колко отдавна можеше да бъде, когато аз бях тогава едва шестгодишен.
Татко беше общински писар в село Гайтаново. Много се мъчихме в това село. Там върлуваше тежка малария, която люлееше всички ни. Най-тежко я прекарах аз.
Един ден татко си дойде от общината много радостен.
— Хайде, тръгвайте да вървим! — извика той просиял. — Назначен съм в града общински писар! Пригответе всичко и утре рано сутринта ще се качим на каруцата!
И вие…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.