На път — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
— На път за прехрана! — извика баща ми, когато всичко беше готово за тръгване.
Той не искаше вече да работи занаята си. С обущарството вече не можел да ни прехранва, затова трябвало да вземе една длъжност. След дълго чакане най-после го назначиха на някаква длъжност в малко съседно градче.
И ето, най-после ние трябваше да тръгваме. Каруцата чакаше отвън, баща ми наместваше в нея покъщнината, а майка ми в стаите свързваше големи връзки с потребни неща.
Аз подскачах около каруцата, милвах коня по врата, смеех се на висок глас и не знаех радвах ли се, или не.
Когато къщата започна да се опразва, аз разбрах, че освен радостта имало и нещо друго. Беше ми мъчно, че стените и подът са голи, че на…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.