Първият ми училищен приятел — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Училището, училището, ето ти го и училището! Докато го намесвахме само в игрите си и се преправяхме на учители и ученици, стана тъй, че най-после и аз влязох в него. Наистина, записаха ме, след като бяха започнали вече занятията, но това не попречи да получа светлото име „ученик“.
Ето ме на чина. Седя и си мисля как мама ме доведе, как поприказва с учителя и как бях записан в дневника. Но гласът на учителя ме откъсна от мислите ми и ме стресна. Тъй трябва! Седнеш ли на чина, трябва да внимаваш.
И мама… кой знае защо бързаше толкоз! Сякаш й бях дотегнал. Училището, та училището!
При тая мисъл сълзи заглождиха в очите ми, но… нали вуйчо казваше, че съм мъж? Не трябва да се плаче и вайка.
Слушам…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.