Где си, Поликраище — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Отидохме с татко и мама на гарата да посрещнем вуйчо Борис. Може да ви е чудно, че цялата фамилия сме излезли да посрещаме — като че ли вуйчо пристигаше не от Разград, а от Лондон. Въпросът беше, че с него идеше вуйна Ганка, а с тях — малкото им бебе Любчо. Мама беше като смахната от радост. Тя тъй очакваше бебето, като че й носеха не бебе, а цяла крина с жълтици. Разправяше, ръкомахаше, гледаше към железния път и от време на време избухваше от нетърпение, че тъй бавно пълзяла железницата. Всъщност влакът съвсем не се движеше бавно, а маминото бързане ни закара на гарата един час преди определеното време. Тя зарази и нас със своето неспокойствие. И ние вече чакахме бебето с треперещи сърца,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.