На харман — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Стоиш всред хармана, потънал до колене в разстланото житище, въртиш камшика и пред теб препускат двете охранени кончета на чичо Друми и газят най-безжалостно отрупаните със зърна класове — и колкото по-безжалостно, толкоз по-добре. Така бива на вършитба.
Белчо и Дорчо ми станаха най-близки с това послушание, което показаха към мене. И когато им подхвърлях разни думи, за да ги направя по-старателни, вярвах, че напълно ме разбират. Па и кой знае — може би всъщност те всички ни разбират, но ние сме свикнали да гледаме на тях само като на животни. А мога да кажа, че Белчо и Дорчо съвсем не са само животни. Понякога дори като ги гледам известно време, почвам да си мисля, че това са двамата…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.