Повярва ли думите ми? — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Равно, равно, равно като тепсия. Много пъти са ми разказвали, па и нерядко съм чел за безпределността на Добруджанската земя, без да съм успявал да постигна каква да е реална представа за нея. А ето, сега вече я виждам пред себе си такава, каквато си е — просторна и равна. Не току тъй народът си я нарича Равна Добруджа. А не само това. За нея може да се говори толкова дълго време, колкото е потребно да се обходи цялата. Поетът също има какво да каже за нея. Черната угар, протегнала равни пипала от хоризонт до хоризонт, нима не ви изпълва с възторг? Сега аз виждам земята само черна, но каква ли е, когато пролетта я облече в нейната най-китна премяна?
Мъча се да си обясня защо се радвам…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.