Ах идеали, идеали! — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Преди дванайсет години Любен Станчев, Хр. Капитанов и Димитър Смоков, ме поведоха от Добрич към Каварна.
— Ще те заведем в една истинска българска къща, — каза Станчев тъй приятно задянат, като че току що си спомни за нея. — Бащата, — поясни той, — и двамата синове паднаха убити при Чеган, в миналата война, майката, останала с другите двама, понесе своята съдба с небивала твърдост. Един ден двама хлапаци рекли да ѝ се подиграят за това, „че е българка“ и ѝ се надсмели, че харизала кокалите на двамата си убити сина на „арабите“ в Македония. Тя се обърнала съвсем спокойно с думите: „Имам още двама, вий да му мислите! За тия думи тя окуця с левия си крак, но пак не падна духом. Тя непрекъснато…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.